Има ли и по-лесен път към осъществяване на желанията ни?

Когато за първи път чух твърдението "можеш да постигаш всичко лесно и без толкова усилие" сякаш получих интелектуален шок! Тази идея предизвика доста противоречиви мисли и емоции в мен. Реших все пак да отдам време и енергия на идеята за лесно и без усилие, защото знам, че неслучайно тя дойде при мен.

Стана по време на една мастермайнд среща, за книгата която пишех по това време, заедно с още 5 човека. От мен се искаше да направя план за 40 страници съдържание, в който се описваше съдържанието и структурата. Познайте, моят план беше от 20 страници с доказателствен материал от още 10 страници, защо тази информация трябва да бъде покрита в съответната част на книгата. На останалите плана беше от 1 страница с 20 точки. По време на дискусията се оказа, че това което съм приготвила е план за съдържанието на 2 книги по темата, а не за част от книга.

Получих въпроса "Виктория, защо правиш всичко толкова трудно за себе си?", на който аз нямах добър отговор.

Изследвайки внимателно причините, защо правех всичко по този толкова труден начин, стигнах до няколко извода: най-големият от тях беше, че вместо да правя точно това, което искам и вярвам, аз първо доказвах на другите, че това е правилното нещо и после пристъпвах към действие. Причината, беше насаденото ми вярване, че трябва да се доказвам, че мога нещо, да получа оценка от другите и тогава да заявя, получа, направя точно това, което искам. Познато ли ви е?

Започнах да търся отново източници и доказателства за лекотата и един от най - добрите материали, на които попаднах беше в книгата на Диипак Чопра

"7те духовни закона на успеха", там той определя Закона за най-малкото усилие по следният начин

"РАЗУМЪТ НА ПРИРОДАТА ФУНКЦИОНИРА БЕЗ ВСЯКАКВО УСИЛИЕ...

С БЕЗГРИЖИЕ, ХАРМОНИЯ И ЛЮБОВ И ВПРЯГАЙКИ СИЛИТЕ НА ХАРМОНИЯТА, РАДОСТТА И ЛЮБОВТА, НИЕ С ЛЕКОТА СЪЗДАВАМЕ УСПЕХ И БЛАГОПОЛУЧИЕ."

Четвъртият духовен закон на успеха е законът за най-малкото усилие. Този закон се базира на факта, че разумът на природата функционира с лекота и разюздано безгрижие. Това е принципът на най-малкото действие, на несъпротивлението. Това следователно е принципът на хармонията и любовта. Научим ли този урок от природата, ние с лекота изпълняваме своите желания."

Една от думите, които силно се отрази в мен беше несъпротивлението. Дадох си сметка, че над 90% от трудностите, които срещам беше докато се боря с нещо и в повечето случай тази борба беше напълно излишна.

Започнах да наблюдавам процесите в Природата. Това ми донесе осъзнаването, че всичко там има своята последователност и закони и всичко се материализира с "разюздано безгрижие".

Природата не хаби усилия да се бори с обстоятелства, които съществуват, а създава благоприятна среда да манифестира намеренията си и когато всички условия са налице, нещото се проявява.

Защо ли става лесно. Защото силите на Природата се фокусират, за да успяват, а не да се борят. Няма противене и противоестествени процеси.

Реших да възприема това поведение лека-полека. И едно от най-добрите неща, които започнах да практикувам, за да отсея безмислените действия беше въпросът

"Какво е важно"

Как започнах да проявявам лекотата в живота си?

Случвало ми се е да водя преговори с някой и да загубя нишката на взаимният интерес, тогава задавайки си въпроса "Какво е важно" успявам да се върна към главното и да получа резултата с лекота, която искам.

Открих, че много хора с които работя, нямат нужда от съвети или допълнително знание, а само от припомняне на това, което е важно за тях и важният факт, че те могат да постигнат всичко, което поискат.

Открих, че е много по-лесно да общуваш с другите, без да се доказваш. Това ти дава истинска основа за взаимност. Въпросът

"По-важно е да си щастлив или да си прав?",

често ми помагаше в тези ситуации.

Открих, че ситуациите, в които виждаме най-големите си трудности, въобще не са толкова сложни и не изискват толкова усилия. Това, което беше предизвикателство, бе да си наложа да видя ситуацията по различен начин и да се освободя от страховете си.

Открих, че способността ми да създавам нови проекти, беше много по-голяма, когато се фокусирам върху това, което искам вместо да се боря с това, което не искам.

Открих, че колкото повече си позволявам да възприемам идеята, че всичко може да бъде и по-лесно, то става все по-лесно и по-лесно.

Открих, че лесното не е пътя на бездействието, а магистралата на възможностите за повече действие. С времето установих, че точно перспективата, че всичко е трудно ме е спирала, да предприема много от действията.

Открих, че за да бъде лесно, трябва да слушам повече сърцето си и интуицията си, вместо логичния си разум. Това ми даде сили и смелост да преодолявам препядствията с повече лекота.

Открих, че тялото ми знае естествено от какво се нуждае. Какви храни, кога да спя, кога да се забавлявам и кога да работя и е много по-лесно да се вслушвам в него, отколкото да го подлагам на стресови ситуации, защото "стреса" е термин създаден да изпитва издръжливостта на машините, а не на хората.

Открих, че най-голямото предизвикателство по-лесният и естествен път на успеха, е да се науча да вярвам, че това е възможно. Останалото е лесно. И всеки път, когато се случи да забравя този важен факт, си припомням "разюзданото безгрижие", с което Природата успява.

Открих, че има лесен и естествен път към успеха, но малцина са смелите готови да го следват. Добрата новина за мен е, че през последните 5 години от живота ми, виждам как те стават все повече и повече.

Продължавам да откривам лекотата в живота си. Това ми носи позитиви и интересни предизвикателства, които ще продължа да споделям, защото вярвам, че

Когато открием начина да постигаме нещата по-лесно, тогава започваме да правим повече неща за себе си и другите.

Започнах с кратките предписания на Чопра от същата книга и това за мен беше добро начало. Ако и вие сте смели и готови да експериментирате със себе си ето ги и за вас

"ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАЙ-МАЛКОТО УСИЛИЕ

Ще се възползвам от закона за най-малкото усилие, като обещая пред себе си следно:

1. Ще упражнявам приемане. Днес ще приемам хората, ситуациите, обстоятелствата и събитията такива, каквито са. Ще помня, че този момент е такъв, какъвто трябва да бъде, защото целият свят е такъв, какъвто трябва да бъде. Няма да се боря срещу цялата Вселена, борейки се срещу този момент. Моето приемане е пълно. Приемам нещата такива, каквито са в този момент, а не такива, каквито желая да бъдат.

2. Приемайки нещата такива, каквито са, ще поема отговорността за своето положение и за всички онези събития, в които виждам проблем. Зная, че да поемам отговорност означава да не обвинявам никого и нищо за своето положение (включително и себе си). Също така зная, че всеки проблем представлява скрита възможност, и будният поглед за възможностите ми позволява да взема този момент и да го преобразя в нещо по-полезно.

3. Днес моето съзнание ще остане настроено на непротивене. Ще отхвърля необходимостта да защитавам своето становище. Няма да изпитвам потребност да убеждавам другите, че трябва да приемат моето гледище. Ще остана открит за всички мнения и няма да се придържам настойчиво към никое от тях." Диипак Чопра

С това ви оставям за днес!

Животът, вашия и моят е създаден да бъде лесен..

Ние сме създадени така, че да бъдем дълбоко свързани с Природата и да се настройваме, за да слушаме нашата вътрешна мъдрост. Проектирани сме така, че да получаваме насока, лесно и без усилие от първоизточника на самия живот и да действаме без страх за осъществяването на нашите идеи и импулси .

Виктория